![]() |
Атанас Кирилов - Наследството на преселението: спомени, документи и човешка борба
Снимка ©
БТА
|
Професор Атанас Кирилов представи две нови книги, които хвърлят светлина върху съдбата на бежанците от Егейска Македония и техните наследници. Тези произведения, озаглавени "Преселници – бежанци от Егейска Македония" и "Изповедта на един бежанец", са посветени на важен исторически момент, който ще се отбележи през 2025 година – сто години от преселението на цялото село Ливадище, разположено близо до Драма, в родното село Санадиново и съседното Ново село. Този акт на масово изселване е свързан с тежки политически и социални обстоятелства, които остават дълбока следа в паметта на поколенията.
Книгите на проф. Кирилов не са просто исторически хроники, а събират в себе си факти, документи и лични разкази, които разкриват причините за преселението след Руско-турската война и последвалите международни договори. В тях е разгледана Санстефанската спогодба, която предвиждаше създаването на голяма славянска държава с територия около 170 000 квадратни километра, включително и големи части от Македония. Въпреки това, големите сили никога не са желаели такова обединение, а Берлинският конгрес през 1878 година и последвалите войни довеждат до сериозни териториални загуби за България, включително и излаз на Бяло море. Тези исторически събития са ключови за разбирането на причините за преселването на българските бежанци, които са били принудени да напуснат родните си места.
Особено трогателна е историята за прадядото на проф. Кирилов, чиято досие е публикувано в книгата "Преселници – бежанци от Егейска Македония". Той е подал молба за изселване съгласно гръцко-българската спогодба, подписана от Александър Стамболийски, което свидетелства за тежките условия и тормоза, на които са били подложени българските жители в Егейска Македония. През 1925 година, на 5 май, бежанците тръгват по железопътната линия от Драма към България, преминавайки през Свиленград и карантинен период. Въпреки предложението да се заселят в Кърджали, те избират да се установят в Санадиново, където пристигат на 5 юни същата година. В книгата е описано и заселването на хора в Ново село, което по-късно е преименувано на Осъм, а след това е закрито.
Втората книга, "Изповедта на един бежанец", представя автобиографията на Петър Илиев Керезов – последният кмет на село Ливадище преди преселването. Този документ е автентичен свидетелство за страданията, които е претърпял, включително побоища, тормоз и затвори. Разказите му придават човешки облик на историческите събития и подчертават тежестта на преселването за отделните хора и цялата общност.
Проф. Кирилов подчертава, че неговият девиз е: "Миналото е история, която не трябва да се забравя, а бъдещето е наука, която трябва да се създава." Той вярва, че наследството на предците е вярата, че независимо къде се намира човек и какви трудности среща, трябва да вярва в своите възможности и да търси своето място в света. Тази вяра и наследство са основата за съхраняване на националната памет и идентичност, както и за изграждането на бъдещето.
Тези книги не само запазват паметта за един труден период в историята на България, но и подчертават значението на личните истории и документи за разбирането на националната идентичност и съпротивата на българите в Македония и Егейска Македония.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |